Природата се събуди и песен засвири Слънцето и луната в хармония запяха Огън и вода се братски прегърнаха Небето и земята танц чуден заиграха И сякаш от светлината момиче се роди По-чиста и нежна от утринна роса Грееше докосната от звездите безбройни С божествена аура обвита бе тя Като лятно слънце косите й сияеха Като зимен сняг бе кожата й бяла Очите й пъстри, есенна картина Пролетта в душата й бе разцъфтяла Но пръкнаха се долни изверги неземни С помисли и цели нечисти, лешояди Обезчестиха я око им без да мигне И впиха нокти мръсни в плътта й Един по един я бавно разкъсваха Дорде не свлече се долу в калта Сълзите и стоновете й нечути останаха В мъки и безчест и до днес там лази тя