В буря силна не боя се да излезна Не се страхувам вече от дъжда Нека до кости ме намокри и пречисти Да измие от душата ми петното на срама Срещу вятъра ще се изправя мъжки Не биха ме сломили студ и сняг Напук мълниите и облаците черни Не ще отстъпя нито крачка назад И до колене дори в кал да затъна Няма хленчейки да лазя победен Ще продължа стиснал зъби да се боря С изпитания нови, ден подир ден Като вихрогон устремен ще се отправя Напред безспир ще тичам, ще летя Със съзнание чисто и душа освободена Пропасти, бариери ще прескачам с лекота Но вдигам глава и виждам в небето Че не е спирало слънцето да грее Разбрах вече, бурята не навън е А вътре в мен бушува и вилнее