В адските окови на човешката плът Свита дълбоко бе душата подчинена Отчаяно търсеше изход, избавление Жадуваше навън да полети освободена Но ето, избяга сетне от тез дълбини И вслуша се в шепота на майката земя Усети магията на чудната природа Отдаде почит към мрак и светлина Потопи се в безбрежните морета и океани Затанцува с вятъра навред из равнините Изкачи масивите планински заснежени И понесе се нагоре към слънцето, звездите Там сред небесата необятни се разгърна В хармония достигна до древните мистерии Към зенита се отправи с огнени крила И премина отвъд научните бариери Навлезе в непознати измерения безброй Заигра се дори с пространството и времето Всичко и нищо сляха се в едно Разкри се тайният ключ на сътворението Тогава изведнъж проблясък озари я И реши да се завърне отново у дома Осъзнала, че именно тялото човешко Е частица от безкрая, миг във вечността Но вътре в него е и цялата вселена - Бурните емоции, чувства и мечти Несломимата вяра в ценности, идеали Стремежът пламен да създава, да твори Върховната сила на умът и съзнанието Интуицията будна, зовът на мъдростта Непокорният пулс на сърцето, това е Тъй-жадуваната безгранична свобода