О, майко моя, родино мила Защо тъй жално, тъй милно плачеш? Плача, синко, че веч умирам Изоставена от своите чеда А бяха славни дните В които се гордяха с мен За моето име живот си даваха А сега за тях съм вече бреме Родна майка те предадоха Убиха многократно моята душа И не виждам веч за мен спасение В тези черни времена Майко моя, не падай духом Ще изчистя името ти опетнено Ще възвърна вековната ти слава Защото, майко моя Ти си нашето светило Единствената, която бди над нас И вечно ще е тъй, майко Дорде български сърца туптят