Пред камъка студен стоиш Смирено преклонил глава С лицемерие, невежество изпълнен По задължение си тук сега Не усещаш, не разбираш Че тоз воин за теб загина С мъжество се пред смъртта изправи Посрещна я с вяра несломима А ти жалък клечиш тук Чувстваш се слаб, недостоен Да застанеш пред него прав И да продължиш завета народен Не, просто номера отбиваш Да си изкупиш ти вината И минути след акта ти позорен Весел връщаш се в тълпата Българино, запомни това Пред камък на герой не се тъжи Ами с гордо вдигната глава Опомни се и борбата продължи!