Огледай се заспали човече И кажи ми ти какво виждаш Нищо казваш, нищо! И абсолютно си прав, не остана нищо Не остана нищо свято За което да се бориш и живееш Заразена с безразличие България В дълбока летаргия заспала Но погледни после и в сърцето си Дали и то е вече празно Или си успял все пак в него Всичко свято и достойно да съхраниш И кажи ми после ти, Българино Ще послушаш ли сърцето си Неговият зов за борба и спасение защото сам виждаш, друго не остана