Пред телевизора си всеки ден И настървено управниците псуваш Палиш се, умуваш, дискутираш Но иначе на тях смирено си робуваш Уж запознат си вече с проблема Но че си част от него не усещаш Пред теб, сложна дилема Да превключиш ли мача да гледаш Овце Прогледнаха и те Стада Защо? Докога? Изход има, знаеш го, но спиш И оскотял пак бира си наливаш Без решителност и воля си седиш И ден за ден живуркаш, деградираш Истината виждаш вече, но все Следваш господаря си безкрайно Водещ те към гибел от векове А ти пак си блееш тъй нехайно