Унили, забили носове в земята Умислени, но изход не виждаме Предали сме се смачкани от живота Като дрогирани ходим и се скитаме Или пък бързаме все за някъде Изнервени, сприхави, озлобени Чудим се какво да свършим най, напред Удавени в ежедневните проблеми А някои сме абсолютни непукисти Дай ни забавления, купони Пиене, жени, удоволствия низши В главите ни, бутилки, спринцовки и кондоми Били сме толкова различни, едва ли! Кое ни различава в днешни времена? Нищо, всички сме стадо заспали Скотове, без пукната пара Живеем ден за ден безцелно И защо живеем дори не знаем Нима сме ний бъдещето на България? Бъдеще та за него ний нехаем!