Там, горе на хълма аз виждам Гордо изправен воин стои С бончук в ръката и верен кон до него Вятърът вее побелелите му коси Безмълвен е той, но аз чувам Неговия глас тревожен дорде Мъдри думи и слова изрича И как за борба народа зове И оглеждам се плахо край мен - Скотовете заспали слугуват Гледат те, но нищо не виждат Слушат, но и дума не чуват Нима съм сам си мисля И обзема ме чувство на тъга Но пак се обръщам и виждам Че все пак някои надигат глава Тръгвам към хълма аз плахо - Нещо отвътре напред ме води А зад мен хора малко Но будни, грейнали и горди Пътят е трънлив и стръмен Но това няма да ни спре Трябва и други да събудим Защото времето тече - Слънцето се скрива веч И мракът над България ще слезне И трябва да побързаме, че може Воинът със залеза да изчезне