Изгубени в реалност сива, зловеща Безпаметно сенки бродят в изгнание На светска суета роби безлични Удавени в море от болка и страдание Изтрити са сълзите на радост и тъгa Емоциите и чувствата са срамни веч Несбъднати мечтите се в безкрая изпариха Надеждата, мираж сияещ тъй далеч Не, не сме все още мъртви Но и живи никога не сме били Душите си заключихме дружно в дълбините И отрекохме се от самите нас дори Хаос, слепота, упадък неизбежен Низши страсти, грозота безмерна Лицемерие, алчност, невежество, фалш Сън дълбок в бездна черна Светлината вече само мрак донася Слънцето сърдито грее с ледени лъчи Уродлива любовта, омраза поражда От живот болно сърцето мълчи Но в таз празнота намерим ли воля Да не се крием зад обсесивни страхове Паметта да върне спомени забравени Вярата към начало ново да ни поведе Тогава дърветата отново ще разцъфнат И реките бистри пак ще потекат Вятърът не ще носи веч отрова Душите ни преродени ще се извисят