Буря (Вихрогон)

В буря силна не боя се да излезна
Не се страхувам вече от дъжда
Нека до кости ме намокри и пречисти
Да измие от душата ми петното на срама

Срещу вятъра ще се изправя мъжки
Не биха ме сломили студ и сняг
Напук мълниите и облаците черни
Не ще отстъпя нито крачка назад

И до колене дори в кал да затъна
Няма хленчейки да лазя победен
Ще продължа стиснал зъби да се боря
С изпитания нови, ден подир ден

Като вихрогон устремен ще се отправя
Напред безспир ще тичам, ще летя
Със съзнание чисто и душа освободена
Пропасти, бариери ще прескачам с лекота

Но вдигам глава и виждам в небето
Че не е спирало слънцето да грее
Разбрах вече, бурята не навън е
А вътре в мен бушува и вилнее