О, майко моя, родино мила
Защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Плача, синко, че веч умирам
Изоставена от своите чеда

А бяха славни дните
В които се гордяха с мен
За моето име живот си даваха
А сега за тях съм вече бреме
Родна майка те предадоха
Убиха многократно моята душа
И не виждам веч за мен спасение
В тези черни времена

Майко моя, не падай духом
Ще изчистя името ти опетнено
Ще възвърна вековната ти слава
Защото, майко моя
Ти си нашето светило
Единствената, която бди над нас
И вечно ще е тъй, майко
Дорде български сърца туптят