Природата се събуди и песен засвири
Слънцето и луната в хармония запяха
Огън и вода се братски прегърнаха
Небето и земята танц чуден заиграха

И сякаш от светлината момиче се роди
По-чиста и нежна от утринна роса
Грееше докосната от звездите безбройни
С божествена аура обвита бе тя

Като лятно слънце косите й сияеха
Като зимен сняг бе кожата й бяла
Очите й пъстри, есенна картина
Пролетта в душата й бе разцъфтяла

Но пръкнаха се долни изверги неземни
С помисли и цели нечисти, лешояди
Обезчестиха я око им без да мигне
И впиха нокти мръсни в плътта й

Един по един я бавно разкъсваха
Дорде не свлече се долу в калта
Сълзите и стоновете й нечути останаха
В мъки и безчест и до днес там лази тя