Пред телевизора си всеки ден
И настървено управниците псуваш
Палиш се, умуваш, дискутираш
Но иначе на тях смирено си робуваш

Уж запознат си вече с проблема
Но че си част от него не усещаш
Пред теб, сложна дилема
Да превключиш ли мача да гледаш

Овце
Прогледнаха и те
Стада
Защо? Докога?

Изход има, знаеш го, но спиш
И оскотял пак бира си наливаш
Без решителност и воля си седиш
И ден за ден живуркаш, деградираш

Истината виждаш вече, но все
Следваш господаря си безкрайно
Водещ те към гибел от векове
А ти пак си блееш тъй нехайно