Унили, забили носове в земята
Умислени, но изход не виждаме
Предали сме се смачкани от живота
Като дрогирани ходим и се скитаме

Или пък бързаме все за някъде
Изнервени, сприхави, озлобени
Чудим се какво да свършим най, напред
Удавени в ежедневните проблеми

А някои сме абсолютни непукисти
Дай ни забавления, купони
Пиене, жени, удоволствия низши
В главите ни, бутилки, спринцовки и кондоми

Били сме толкова различни, едва ли!
Кое ни различава в днешни времена?
Нищо, всички сме стадо заспали
Скотове, без пукната пара

Живеем ден за ден безцелно
И защо живеем дори не знаем
Нима сме ний бъдещето на България?
Бъдеще та за него ний нехаем!